Мюсюлманка, изцелена от Исус

През зимата на 2004г. жена ми Ахче, /тогава на 56 години/ започна да боледува. Нямаше сили за нищо. После рязко падна хемоглобинът и. Дълго обикаляхме болниците, допитвахме се до различни специалисти. През август претърпя гинекологична операция в Бургас. Лекарите ни убеждаваха, че са ликвидирали причината. Преливаха кръв, докато нивото на хемоглобина достигне 115, но след около 20 дни падна до 70 и отново тръгнахме по кабинетите – този път във Варна. Д-р Кудева от болницата “Св.Марина” подробно обясни /на базата на всички изследвания/, че костният мозък не произвежда червени кръвни телца и че болестта е нелечима. Установи силно увеличен черен дроб и увредена жлъчка. Всяка седмица се налагаше преливането на една банка кръв. Търсех кръводарители и им плащах, питайки се колко време ще продължи това. Уплаших се много.

 

Аз работя в Слънчев бряг през лятото /родом съм от Поморие/. Близо до мене има вярващо семейство, знаем се от три години. И двамата все ми говореха за Исус, за Неговата милост и сила. Бях мюсюлманин тогава, владееха ме други убеждения и не ми се слушаше. Мой първи братовчед е пастир на турското общество в Поморие към ЕПЦ. Него пък изобщо не чувах, нито снаха си, която беше християнка. Гордеех се с моята религия, макар да не бях особено просветен. Имах силен респект към бащата на жена ми, ходжа, чието влияние не си отиде със смъртта му. Моят син искаше да го наследи. Нямаше да отстъпя!

Но продължавах да се оплаквам на вярващите, а те не пропускаха случай да не превъзнасят своя Господ. Чух от тях истории за покаяния и изцеления, казваха ми свидетелства. Един следобед осъзнах, че говорят за Исус Христос като за жив Спасител, изпълнен с мощ, защото е Бог, а не само пророк, както е писано в Корана. Жив Бог, жив, повтарях си и без повече да се замислям, извиках към Него. Не със заучена молитва, не! Измъченото ми сърце плачеше. Трябваше да ми отговори Този Исус, щом е жив и любящ и да привдигне болната ми жена. Скочих да кажа на познатите ми християни, че техният Бог става и мой. Молихме се заедно на глас, не удържах сълзите си. После те си заминаха…
 

Аз ги послушах, покаях се. Редовно посещавам богослуженията. Цялата църква се молеше за мене и Ахче. В дните, когато нямахме събрания, отивах до малкия ни Молитвен дом, заставах пред заключената врата, улавях дръжката и. Там, коленичил долу на земята, се молих ден след ден. Бях за присмех на деца и възрастни, но привикнаха. Вземаха ме за полудял от скръб вероятно.

И вкъщи се молех, увещавах жена си да захвърли фалшивата мъртва религия. Но не беше лесно. Макар да нямаше сили да стои на краката си, тя се държеше за бащината си вяра.

Състоянието се влошаваше. Лекарите казваха, че ще я крепят и помагат, докато могат. Съвременната медицина не възвръщаше живота на всеки. Преливанията на кръв вече не помагаха, колкото и често да ги правеха. Страхът ме преследваше, виждайки как Ахче се топи пред очите ми. Покривах я само с чаршаф, другите завивки и тежаха. Много леко го повдигах, за да се уверя, че диша… Ако не беше надеждата ми в Господа, щях да си ида преди нея. Затова говорех в ушите и за Христовата кръв, не за нейната! И един ден се предаде! “Исусе! – прошепна едва – имам нужда от Твоята кръв. Аллах не можа да ме спаси и Мохамед. Сънува сън, човек в бляскаво бяло облекло и прелива кръв. Сънят се повтори и тя получи увереност независимо от крайното изтощение.

На 28. 02.2005г. Бог изпрати брат Илия Миланов от Сливен в Поморие. Откарах жена ми на събранието и той се моли за нея. Тя извикала в сърцето си към Исус Изцелителя. Нещо я разтърсило, казваше. Тялото и се сгорещило. Същата вечер тя ходеше! Започна да яде за двама. След месец и половина беше съвършено здрава. Бог се смили, изтръгна я от телесна и вечна смърт!

През април отидохме във Варна. Лекарите се смаяха – тя беше жива, а не мъртва, напълняла с почти 40 кг! Дланите и бузите и аленееха. Хемоглобинът беше достигнал най- високата възможна граница – 160. Постреснах се да не би да вземат да и източат кръв. А те съвсем сериозно предложиха да стане кръводарител. Д-р Кудева и още четирима – петима лекари разпитваха как е оздравяла Ахче. Тогава им говорихме за Небесния кръводарител. Разказахме и на петте жени, които лежаха с нея в една стая /те бяха още там/. Поръчали да им донесат Библии, започнали да четат и повярвали. За кратко време оздравели до една! Видяхме ги! Една от санитарките, като ги наблюдавала, повярвала също.

Вече заедно с жена ми славехме Бога. Не пропускахме богослужение. Моят братовчед много ни се радваше, Църквата – също. Той проповядваше Благата вест, ние слушахме. Това славно Благовестие не заплашва, не изисква. Казва, че Бог в милостта Си прощава греховете на света. Значи, прощава и нашите заради жертвата на Христа. Това не са въображаеми престъпления, дори да са извършени само в сърцето. А и на дело са вършени.С нашата погрешна вяра сме хулели Бога постоянно. От Корана знаехме, че добрите дела въвеждат в небето, а злите – в ада. Така вярвахме, защото на мюсюлманите им е обяснявано, че Коранът е последното Божие слово, безпогрешно и неотменимо. И те се впускат във външно поклонение и множество церемонии и обичаи, без да съзнават, че в тях се крие заблудителна опасност. Не разбират, че това не отнема вината на греха, не може да премахне смъртта и да купи живот…Те нямат Спасител. Но ние вече Го познавахме от Евангелието /и от личен опит/. То ни говореше не какво трябва да направим ние, а какво Божият син е сторил за нас. Оправданието се предоставяше без условия, даром. Сега Христовата правда е наша чрез вяра. Отдавна бях осмислил и приел Словото на живот, но пак с благодарност и радост Го слушах. Слушах го с жената, която Бог ми подари! Никой преди не ми беше казвал, че Богът на всичко видимо и невидимо може да бъде и мой Баща, да ми прощава и да ме обича. Вече притежавах тази неизразима Божия любов; душата ми викаше: Татко мой! Татко мой!

През есента на 2005 посетихме Истанбул. Гостувахме на близки роднини, които живеят на азиатския бряг на Босфора, на самата стена. Поканиха ни в Джамията. Обяснихме внимателно, че вярваме в живия Исус, Богът, Който прощава грехове и върши чудеса. Заминаха без нас, чудейки се. Застанах до прозореца и гледах тия красиви места, белите параходи с техните отражения и множествата, поробени от Исляма.Сега чакаме нашите роднини да ни посетят в Поморие. Ще им говорим отново. Бог да прати светлината Си в тях, за да схванат и приемат Истината, и тя да ги направи свободни!

Преди това пътуване, още през май, приехме духовно и водно кръщение.Тогава сънувах, че отивам в Рая. Исус ме въведе там през една висока арка. Пред мене се издигаха дървета, по чиито клони висяха огромни плодове, каквито по тая наша земя е невъзможно да се видят. Исус посочи към тях и ми каза: “Вземи ги, те са за вас!” Гледах смаян, толкова големи бяха! Понесох ги с благодарно сърце… Обичам Исус, нашия Бог! Братът и сестрата в Слънчев бряг още помнят как съм ги посрещнал след зимата на моето изпитание. Викал съм отдалече, тичайки да ги посрещна:”Исус е жив Бог!” Той наистина е възкръснал и живее, защото отговаря на всички въпроси и нужди в този живот и е единственият Път към небето.

Бог да ви благослови!

 

Мехмед Юсеинов Мехмедов ЕПЦ град Поморие

Категория: