Аз бях прелюбодеец

Казвам се Билян Денев, член съм на ЕПЦ гр. Плевен. Искам да разкажа своето свидетелство как по един чудесен начин Бог ме срещна и промени завинаги живота ми!

 

Живеех в света и безгрижно крачех към ада. Израснах в дом, където моят баща не зачиташе Божият модел за брака. Ходеше с приятели по заведения и пръскаше парите, които с нелек труд изкарваше. Самият той беше красив мъж и имаше безкрайно много любовници. Така минаваха дните и години, а ние с моята майка и сестра живеехме много скромно и в голяма беднотия. В редките дни, в които виждахме баща си, той ни тормозеше и редовно биеше майка ни. Това беше „модела”, който аз като момче, юноша, младеж и мъж изграждах в себе си за семейството. Когато се ожених, започнах да устройвам и моето семейство по него. Съпругата ми роди двама сина. Аз ходех с приятели по заведения и жени.

 

Връщайки се в къщи тормозех съпругата и децата си. Един ден ние се разведохме. Децата бяха  съответно на 5г.и 6м. и 2г.и 6 м. Малкият - на 2г.и 6м. остана при мен. Започнаха много трудни и мъчителни години в отглеждането на детето. То постоянно боледуваше и аз непрекъснато трябваше да отсъствам от работа. Бях вече с последно предупреждение за изгонване. По това време работех в Бърза помощ, като шофьор. Главният лекар изобщо не ми влизаше в положението. Детето наистина боледуваше, а той казваше: ”Да не си се развеждал бе, не ме интересува.”

 

За жалост обаче, аз не преставах да ходя с най-различни жени. Стигнах до там, че въобще не подбирах с коя ще легна. Един ден настоящата ми съпруга се обади за услуга. С нея се познавахме много отдавна. Аз й свърших работата за която ме помоли, но започнах да я ухажвам без да се съобразявам с голямата разлика в годините ни – по-малка е с 11години. Всичко си вървеше така, както на мен винаги ми е харесвало, но един ден Тонито ми каза, че е бременна. Това ме шокира! Какво щях да правя с толкова много деца? Отговорността беше огромна, а аз не желаех да поемам никаква тежест. Това означаваше край на безгрижния ми живот. Взехме решение да не маха бебето (и слава на Бога!). Оженихме се. И тъй като тя не беше се омъжвала, направихме сватба. Роднините ми по бащина линия не дойдоха, в знак  на възмущение, че съм разведен с две деца пък правим сватба с булченска рокля.

Първите няколко години заживяхме много добре, но Сатана не ме остави на мира. Аз бях негов слуга и негово притежание. Той искаше непрекъснато да му служа. Така и стана.  Отново започнах да изневерявам на съпругата си и постепенно живота в дома ни се превърна в истински ад. Да, ад – той е и на земята! Когато си отделен от Бога, ти си в ръцете на Сатана - няма средно положение. Който си мисли че ще „държи” златната среда, жестоко се мами. Такава среда няма, повярвайте ми. Стигнахме до там, че ние с моята съпруга не можехме да се понасяме. Страхотна омраза имахме в сърцата си един към друг. Пет минути не можехме да стоим заедно без да се скараме. Излизах на работа сутрин. Вечер бях уморен, но нямах никакво желание да се върна у дома - там беше ада. Ходех с различни жени - омъжени, разведени, момичета, всякакви. Сатана умело ме използваше да съсипвам живота на тези хора. Прекрасно се бях научил да разпознавам семействата със отслабнали връзки помежду си. Там, където любовта беше отслабнала или липсваше, за мен бяха семейства, които спокойно можех да разделя.

Ето, това е разликата между светското семейство и онова семейство, което всеки ден и всяка нощ се покланя на Истинния Бог. В семейството, в което Бог е на първо място, това семейство ден и нощ падат на колене и се молят. Когато любовта им отслабне поради премеждия, бури и неволи, те се обръщат към Вечния  и Непресъхващ Извор на Любов и не след дълго, това семейство е възстановено и продължават напред.

Разделихме се  с моята съпруга. Аз взех вече поотрасналия си син и отидох да живея при майка ми. Детето от втория ми брак - Моника тогава беше на седем години.  Поредната ми любовница беше на 24 години.  Аз отново се отдадох на своите чувствени занимания. Живяхме разделени с жена ми 6 месеца. През тези месеци майка ми и сестра ми не спираха да ми говорят за Бога и за нашата църква. После разбрах, че всъщност те са се молили за мен девет години, но аз през цялото време им казвах, че това не е истинска църква, защото няма камбанария и вътре няма икони. Казвах им също, че трябва много да внимават с тази секта, да не би да ги накарат да се хвърлят от шестия етаж. През тези шест  месеца, аз всеки ден мислих и  си задавах въпроса: ”Човече, какво правиш с живота си, не виждаш ли, че си стигнал до задънена улица, не виждаш ли колко е безсмислено всичко това?” - и си отговарях: “Би било добре да се махна от този свят”.

Слава на Бога в края на тези шест месеца с мен стана абсолютно същото, което се получи с един от синовете от притчата на Господ Исус Христос в Лука 15:17 ”А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз тука умирам от глад.” Тогава не знаех какво означават тези думи – дойде на себе си, но АЗ ДОЙДОХ НА СЕБЕ СИ!

В неделя отидох на църква. Влязох и седнах на един стол най-накрая на редицата. Бях близо до вратата, за да мога да изляза бързо. Службата започна. В началото добре. Пеят се разни песнички, чиито мелодии горе долу ми харесаха, но когато започна проповедта, нещо забушува вътре в мен. Така продължи няколко недели. Демоните вътре в мен се бунтуваха и ме караха да се изнервям в салона. Разкъсвах се от две, явно противоположни сили – да изхвръкна от салона или да остана. Да ви кажа, че силата която ме задържаше в салона беше по-голяма. Божието слово мощно ме изобличаваше и аз имах желанието да се кача на амвона и да удуша пастира за да млъкне.

След това се заредиха няколко недели, в които аз постоянно плачех. Отначало ми беше много неудобно, защото имах чувството, че всички ме гледат и се чудят какво ми е. Много от хората са се радвали на тази гледка, но по-късно разбрах за това. Днес, когато аз видя някой новодошъл в нашето събрание да плаче, го гледам с радост и ми се иска да го прегърна и му кажа че това е много, много добре.

Започнах всяка сутрин да коленича пред Бога с дух на покаяние. Една сутрин усетих Неговата мощ, слава и величие. Почувствах се страшно нищожен и жалък пред Него. Това беше страхотно усещане. Казах Му: “Господи, не харесвам характера си. Не се харесвам такъв, какъвто съм. Моля Те, промени ме”. Междувременно правих различни опити да се свържа с Тонито, моята съпруга. Буквално се започна всичко отначало. Аз започнах да я ухажвам, да я каня на кафе и разходки. В началото ми отказваше твърдо, но в последствие започнахме да излизаме заедно. Посках и прошка! Предложих й да сложим „черта” на всичко и да започнем отначало. Заредиха се години, през които аз буквално се променях пред очите й. Отначало тя не вярваше. Наблюдаваше ме, изучаваше ме и виждайки коренната промяна в мен  повярва, че има Един Мощен Бог, Който е поправител на развалини. Нейният съпруг, беше развалина, която Господ възстановяваше пред очите й. Тя повярва в Бога и започнахме да ходим заедно на църква. Покаяхме се за много неща, които сме извършили против Божията воля, включително и за това, че дъщеря ни е зачената в акт на прелюбодейство.

Започнахме активно да участваме в семейното служение в църквата и да помагаме на семейства, които имат проблеми в съвместния си живот. От скоро практикуваме с моята съпруга и то успешно с помощта на Бога разбира се, служението на семейното съветничество.

Скъпи читателю, Бог е реална Личност. Той е Творецът и Създателят на небесата и земята. Той е нашият Създател. Той много обича всички хора. Той обичаше и мен, когато бях Негов враг. Ние всички  бяхме Негови врагове но въпреки това, Той изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Исус Христос да плати прескъпа цена, за да бъдем възстановени, освободени и живеещи с надеждата за вечен живот в Христа Исуса.

Ако ти все още живееш в греха знай, че Исус Христос те чака! За Него няма нищо трудно за да промени твоя характер и живот. Колкото и низко да си пропаднал в духовната или в материалната сфера, Той ще те привдигне и ще те постави в небесни места.

Вечна слава, почит, мощ и величие принадлежат единствено и само на Нашия Господ Исус Христос! Амин!

 

Категория: