Разбирателството в брака

(по Пол Турние)

За да постигнем брака, който трябва да имаме според намеренията на Бога за брака и изискванията, описани в Библията, трябва да има разбирателство между брачните партньори. Първото условие за взаимно разбирателство е желанието за това, копнежът по него. Ако се вслушаме в разговорите около нас – между народи и брачни партньори – в по-голямата си част те са диалози между глухи. Всеки говори с намерението преди всичко да изложи собствените си идеи, да се оправдае, да се защити и обвини другия. Много брачни двойки живеят тихо и мирно, без да се нараняват чрез груби обиди, побоища, разправии и кавги, но са отдалечени един от друг поради липса на истинско разбиране.

 

Повечето брачни двойки навлизат в брака с високи очаквания. Но колко от тях могат да кажат след десетина години,че бракът им е това, за което са мечтали и очаквали? За съжаление, много малко.

 Всеки човек, чиито надежди не са изпълнени, по природа е склонен да обвинява другите за своя провал: грешката е на противната страна! За да избегне отговорността си, всеки е склонен да упрекне характера на партньора си, грешките му, неправилното му възпитание, влиянието на различната среда, в която е израснал. Това води само до озлобление, горчилка, вътрешен бунт, обвинения, които БП си отправят непрекъснато. Не трябва да се заблуждаваме, че успехът в брака зависи от произхода или от образованието. Бракът е преди всичко това, което го правим ден след ден. „Той е произведение на изкуството”, както казва д-р Люсиен Бове.

Семейното щастие е цел, към която трябва да се стремим, която трябва взаимно да изработваме. То не е привилегия, спечелена на тото. Трябва да се изработи способността да разбираш другия. Така наречената емоционална несъвместимост е мит, изфабрикуван от юристите, на които им липсват аргументи, за да защитят развода. Тя е и извинение, с което си служат хората, за да скриват своите неуспехи. Няма емоционални несъвместимости. Има недомислия и грешки, които могат да бъдат поправени там, където съществува желание за това.

Най-често срещаната грешка е липсата на пълна откровеност. Много брачни двойки не разбират, че скриват част от действителните си чувства един от друг, част от идеите си, убежденията си и личните реакции. „Тя не би разбрала”. „Той не би разбрал.” Познато ли ви е? С други думи, другият не би споделил моите мнения и аз не искам да има разправии. Става така, че за да има мир, много брачни двойки игнорират (избягват) някои теми – онези, които са с емоционален заряд; онези, които са най-важни за истинско взаимно разбирателство. Започва отчуждение един от друг. Загубват пълното единство, което е Божият закон за брака. Когато установи брака, Бог каза, че те „ще бъдат една плът”. Да бъдат едно, очевидно означава да нямат тайни един от друг. Когато проблемите започват да се прикриват от другия,, се нарушава основното изискване за единството в брака.

Много брачни двойки си спомнят с носталгия за периода на ухажването. Тогава сякаш е имало пълно разбирателство. Защо? Защото са си говорили, разкривали са се един пред друг и са намирали голямо удоволствие в това. А сега вече не разговарят един с друг. Говорят си за второстепенни неща – всекидневни, изтъркани и странични по отношение на самите тях, а съществените въпроси, които действително са важни, интимни, лични, вече не се споменават. Диалогът е нарушен. Има само повърхностна размяна на информация. Красивото любопитство на ухажването е изгубено. Жаждата за откривателство и разбиране е пресъхнала. Съпругът смята, че е  разбрал вече жена си. Още при първата дума, отронила се от устата й, той дава малък знак на досада, който означава: „Все същата песен ми пееш!...” Така тя се затваря в себе си. Ако си мислите, че познавате брачния си партньор, то е поради факта, че сте се отказали да се опитвате да го познавате. Разликата между образа, който сте си създали за него и онова, което другият е в действителност, ще се задълбочава непрекъснато. Една жена казва за своя съпруг: „О, той е тайнствен остров! Винаги кръжа около него, но не намирам залив, в който да акостирам.” Има мъже, които са като тайнствени острови. Те се защитават срещу всяко приближаване до тях. Когато съпругата на такъв мъж отваря дума за нещо важно, той се сгушва зад своя вестник. Изглежда съвсем погълнат. Отговаря, без дори да погледне, с безразличен тон, анонимен и вял, който изключва всякаква дискусия.

Ако първото условие за постигане на разбиране е желание за това, то второто условие е да се изявяваме. Всеки човек има нужда от изява – в брака или в другите взаимоотношения – братя, сестри, приятели и т.н. Но най-силно се проявява в брака. За да се изяви човек, трябва да има отсреща си едно чувство на топло и нежно възприемане, а също и на внимателно вслушване. Всеки един лесно намира причина да избегне истинската среща. Лесно можем да си намерим ангажименти, за да избегнем прямите взаимоотношения. Много семейни хора бягат от това – страхуват се да се разкрият в дълбочина. Не отделят времето, което им е необходимо да го направят. Доста време е нужно, за да се изгради един истински брак.

За да постигнем разбиране, се нуждаем от смелост. Пълното разбулване на съкровените човешки мисли, необходимостта от действително и дълбоко разбиране изисква огромно количество смелост. Хората винаги са по-чувствителни, отколкото ги смятаме. Мъжете са така лесно раними, както и жените, макар да се опитват да го скрият. Те се страхуват да не бъдат наранени чрез някой съвет или критика. Жената може да не разбира сложността на проблемите, с които се сблъсква съпругът й. Той започва да разкрива своите тревоги, но пред лицето на прибързани отговори и съвети от страна на съпругата си се оттегля. Трагичното е, че съпругата се е опитвала да помогне на съпруга си, имала е добри намерения. Една от най-възвишените функции на жената е да утешава съпруга си за всички удари, които получава в живота. Но за да бъде човек успокоен, няма нужда да се казва много. Една жена, за която всичко изглежда отчетливо ясно, която казва повелително на мъжа си как да постъпва, за да постигне успех (независимо какъв е проблемът), показва на мъжа си, че го смята за некомпетентен. Никой съпруг не може да се помири с това. Обратното също е вярно. Съпругът, който отвръща прибързано на проблемите, които жена му доверява и който иска да й даде добър съвет, показва неразбиране. Така тя става по-затворена – не се чувства свободна да се разтоварва, като споделя с мъжа си.

За да можем действително да се разбираме, трябва да слушаме, не да отговаряме. Да слушаме дълго и внимателно. За да помогнем на някого да отвори сърцето си, трябва да му дадем време, да му задаваме въпроси внимателно, за да му помогнем да се отвори и да споделя. Преди всичко не трябва да създаваме впечатлението, че знаем по-добре от него как да постъпи. В противен случай той ще се отдръпне. Прекомерната критика ще доведе до същия резултат.

Има съпрузи, които казват: „Не искам да обременявам жена си с тревогите си, затова запазвам проблемите за себе си.” Може би те са искрени като мислят така, но те се лъжат. Винаги има по-дълбока причина за такова блокиране на взаимното доверие. Във всеки случай, това е белег, че споделянето се е нарушило. Една жена може да понесе всяка тревога, когато се почувства подкрепена от съпруга си и да посрещне открито всеки удар с него. Най-лошата тревога за жената е може би онази, която е породена от чувството, че съпругът й е пренатоварен с проблеми, които не споделя с нея. Има много криворазбрани хора, защото не са се разкрили. Онова, което има значение в живота, не са толкова фактите, колкото начинът, по който ги виждаме и тълкуваме.

В брака всеки има изграден образ за другия – отчасти верен, отчасти погрешен. Това е една твърде въображаема представа – една идея, която малко или повече е натрапена от другия, един вид диагноза, която е наложена върху него. Щом един съпруг почувства, че съпругата му е поставила нравствената си диагноза за него, от която нищо не може да я отклони, всеки искрен опит за разкриване бива прекъснат. Ако един съпруг не е разбиран от жена си, той може да се разкрие пред друга жена и да се почувства разбран – чудесното чувство, за което гладува всяко човешко същество. Може дори да заговори с нея и за брачните си проблеми. След време този мъж вероятно ще сподели с приятеля си: „Не мога да живея без тази жена. Тя ме разбира във всичко – за разлика от моята!” И тогава надвисва трагедията!...

За да постигнем разбиране, трябва да обичаме. Съвсем ясно е, че между любовта и разбирателството има тясна връзка. Който люби, разбира и който разбира, люби. Който се чувства разбран, се чувства и обичан и който се чувства обичан, се чувства сигурен, че е разбран.

Съкровеното споделяне е завладяващо и твърде рядко. Задържат ни много страхове. Преди всичко това е страхът от прекършването – да не се разплачем. Особено изявен е страхът, че другият няма да почувства огромната важност на този спомен или онова чувство. Болезнено е, когато такова трудно споделяне не направи никакво впечатление, бидейки насочено към ушите на човек, който или е зает твърде със себе си, или е иронично настроен и във всеки случай не усеща важността на това, което казваме.

Хората имат огромна нужда да бъдат изслушвани и да бъдат разбирани. Криворазбран или неразбран, човек изгубва вярата си в живота, а понякога дори и в Бога. Той бива блокиран и започва да регресира.

Важно е да се знае, че никой не може да се опознае чрез самонаблюдение или в изолацията на личния си дневник. Само когато човек изразява убежденията си пред другите, може наистина да ги осъзнае. Този, който иска да види себе си ясно, трябва да се открие пред някой довереник, който е достоен за такова доверие. При семейни хора най-подходящият човек за това е БП. Няма по-близък от него! Тогава бракът може да стане едно голямо приключение, в което всеки открива себе си и другия. Открива се възможност да се научи нещо ново за живота, за човешкото съществуване, за Бога. В Бит. 2:18 Бог казва: „Не е добре за човека да бъде сам…”. Човешкото същество има нужда от общение; то се нуждае от партньор, от действителна среща с другите. Трябва да разбира другите и да почувства, че и другите го разбират.

Когато бракът се сведе до едно съжителство на две лица, скрити в същността си един за друг, макар такъв живот да изглежда понякога спокоен, той напълно е изгубил целта си. Някои психолози, работещи в областта на брачните отношения, разграничават три фази в брака:

Първата – „фаза на медения месец”. Може да продължи до няколко години. Всеки един от БП чувства, че разбира другия лесно и удивително добре. Втората – всеки установява грешки, които преди не е забелязвал или за които е бил сигурен, че ще изчезнат бързо под щастливото въздействие на брака. Тези грешки обаче са от един твърде упорит вид: сърдене, егоизъм, лъжи, скъперничество, грубост, вулгарност, пиянство. Започваме внимателно с предупреждение, после сгълчаваме партньора, умоляваме го и накрая го заплашваме. Но нищо не води до успех. Идва и изкушението човек да се оттегли в себе си, за да намали риска за конфликта, изкушението да абдикира (да се откаже). Това е началото на третата фаза. Тя се развива съобразно с посоката на предходната фаза. Може да бъде прогресиращото отстъпление в борбата за щастие: униние, огорчение, бунт… „Жена ми съвсем не е това, за което съм я мислел…” „Съпругът ми не е това, за което съм го смятала…” „Направих ужасна грешка…” От този момент могат да започнат да мислят дори за развод. Или да започнат да водят съществуване на безкрайни разпри, без да се помирят. Могат да изфабрикуват някаква форма на съгласие чрез капитулацията на един от партньорите, който прави отстъпление спрямо собствената си личност. Или пък всеки се оттегля от другия, организирайки сам живота си и преминавайки към все по-голяма тайнственост. Другата насока е насоката на смелостта. Това означава смело приемане на партньора такъв, какъвто е; сваляне на трептящия ореол, който сме му били поставили. Това означава действителен опит да бъде разбран този не толкова привлекателен партньор. Наистина – той допуска грешки, има проблеми, които не е успял да разреши. Той не може да разбере сам себе си и реагира по най-отблъскващ начин, когато се посочват грешките му. Но може да му се помогне по един превъзходен начин – просто като бъде обикнат такъв, какъвто е – не заради качествата му, а заради това, което е. Може да му се помогне като бъде разбран, разбран за онова, което му е липсвало в детските години и което още му липсва и като се направи опит да се запълни тази нужда.

Във всеки брак има проблеми. Важно е да се справяме с проблемите си, а не да ги избягваме. Да се заемем енергично с тях и заедно да търсим решаването им. Успех в брака имат онези съпрузи, които заедно поемат проблемите си и ги преодоляват. Онези, на които им липсва смелост да направят това, провалят брака си. Необходимо е да се премине през много промени, за да се постигне едно реално и достойно за уважение единство в различията. Различията могат да бъдат естествени (тип висша нервна дейност), културни, в характера, между половете, в изразяване и приемане на любовта в сексуалната сфера и т.н.

За да се разбираме, трябва да проумеем значението на миналото. Има красиви спомени, спомени за болка, за неразбиране и злонамереност на другия. Съществуват и неща, от които се срамуваме, неща миналото ни, които бихме искали да изтрием, неща, за които се чувстваме отговорни. Когато споделяме тези неща с брачния си партньор, това се превръща в един вид изповед. Преживяването може да бъде взаимно, защото една смела изповед често предизвиква друга, която е отговорът на партньора ни. Тогава споделената огромна радост е истинско преживяване на Божията благодат в живота ни. Наистина радостта на брачната двойка е пълна, ако двамата могат да видят действителния и духовен смисъл на своя опит.  Всички сме чували за молитвата на Франсис от Азис: „Господи, дай ми способност да търся повече да разбирам, отколкото да бъда разбран…” Именно това ново желание събужда Святият Дух в брачните двойки и то преобразява брака им. Щастливи са онези брачни двойки, които наистина осъзнават и разбират, че тяхното щастие е дар Божий, които могат да коленичат заедно и да изразят своята благодарност не само за любовта, която Той е вложил в сърцата им, децата, които им е дал и всички радости на живота, но също и за напредъка в техния брак, който се подхранва в трудното училище на взаимното разбирателство.

Желаем на всички ви успех и  да имате отлична оценка в това училище!

Бог да ви благославя!

 

Категория: