Да скъсаме със света – Освалд Смит, 1927г.

Днес има много християнски книги. Малко са обаче тези, които не само докосват, а понякога пробождат, четенето на които донася болката от скъсването със стария човек. Тази книга не може да се намери в книжарниците, тя беше нелегално внасяна по времето на комунизма. Предлагам ви да прочетете една глава от нея. Някой неща ми се сториха крайни докато я четох, но това, което ме докосна, изобличи и разтресе, беше много по-важно.

 

 Надали някога е имало време, когато думите “скъсване със света” да са имали по-голямо оправдание от днес. Светът е станал толкова много църковен, а от друга страна църквата е станала токова светска, че едва ли могат да се различат един от друг. Демаркационната линия вече е заличена до такава степен, че църкви, които някога бяха огнища на съживление, чиито живот беше така дълбок и силен, днес не са нищо друго освен обществени центрове, над които Бог отдавна е написал думата ”ихавот”, т.е. славата премина.

 Изглежда, че хората са обладани от идеята, че трябва да се смесим със света и да станем като него, за да можем да печелим души и да оказваме влияние върху живота в името на Бога. И все пак, когато някой е паднал в дълбок кладенец, никой не смята, че трябва да скочи, за да спаси падналия. Вместо това той стои настрана от кладенеца и оттам спуска стълба или въже и така измъква падналия.

Да! Хората, които са печелели души и са повлиявали душите за спасение, са били хора, които са ходили по Бога високо над масите, и така от висотата на духовността са привличали другите към себе си на своето равнище. Единственият път да печелим души е да бъдем различни и така да ги привличаме с нещо, което им липсва и като побеждаваме с Бога, да бъдем победители над тези хора.

 

Искам да кажа, че самият свят очаква от християните да бъдат различни от него. Мерилото за това, което трябва да бъде човек е ясно очертано, то има своя стандарт. Но дори и тогава, когато светът успее да ни свали долу до своето равнище, той само ще се подиграва и надсмива над нашия фалит. Той вече не ни уважава, защото не сме по добри от останалите.

 Една млада жена, която не виждала нищо лошо в танците, решила веднъж да извърши лична християнска агитация над кавалера си и както се носела по паркета, танцувайки се обърнала към него с въпроса дали е християнин.

 “Християнин? О, не! Защо, вие християнка ли сте?” – възкликнал той с учудване..

 “Да” – отговорила младата жена, - “аз съм християнка”.

 “Тогава, за Бога, какво търсите тук?” – бил неочакваният му отговор.

 Светът очаква от християните да бъдат други. Иначе как би могло да се знае кой какъв е. Ако няма демаркационна линия, как ще знаят хората на чия страна сме?

 Ако се обличаме и действаме като света, как може да каже някой дали сме християни или не? Трябва да има разлика.

 Скъсването със света е било винаги Божие мерило. Аврам трябваше да напусне бащината си страна, своя бащин дом, напълно да се откъсне и да отиде там, където Бог му посочи. Моисей оказа да го наричат син на фараоновата дъщеря, предпочитайки да страда с божия народ, отколкото да се радва на удоволствията на греха, като смяташе, че Божието изобличение е по-голямо богатство отколкото съкровищата на Египет. Така беше и с израиляните. Те бяха особен народ, напълно отделен от народите около него и в това положение той представляваше Бога. В книгата на Ездра 9 и 10 и Неемия 13 става ясно, че когато израиляните се смесиха с други народи чрез бракове, Бог не прояви никакво снизхождение към тях. Жените-езичнички трябваше да бъдат изгонени и бе наложено най-строго разграничаване.

 Да, и днес скъсването със света е все още зов на Бога. ”Излезте изсред и отделете се, казва Господ” И не се съвпрягайте с неверните” (II Кор. 6 : 14-18). Трябва да напуснем света и да се разделим с него.

 Нека си припомним съгласно Словото какво сме. Съгласно Словото Божие ние сме пътници и чужденци, временно пребиваващи, небесен народ в чужда страна. Нашият дом не е тук. С вражда и омраза се отнася светът към Божиите чада. “Ако бяхте от света, светът щеше да ви възлюби като негови, но защото не сте от света, затова той ви мрази” (Йн.15:19). Какво ще кажеш? Светът мрази ли те? Ако не си негов, ако не принадлежиш към неговите, ако покажеш ясно, че си пътник и чужденец, тогава бързо ще откриеш, че светът те мрази. Виждаш, че това зависи от поведението ти към него.

 Следователно доказателство за това, че си скъсал със света лежи в поведението на сърцето ти, а не във външните ти прояви към света. “Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него” (IЙн.2:15). Значи, не е необходимо да участваш дейно в светските неща. Истинският въпрос се крие в следното: Искаш ли? Светът харесва ли ти? Мами ли те? Ако е така, сърцето ти не е освободено от връзките на света.

 Чуйте пак: “Прелюбодейци, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел със света, става враг на Бога.” (Як.4:4). Какъв ясен език! Думата е за един светски християнин. Бог заявява, че приятелят със света е негов неприятел..Този, който люби света не люби Бога.

 Какво тогава е поведението на моето сърце? Това е важният въпрос: Кого обичаш – света или Бога? Думата “прелюбодеец” отнася ли се до тебе? Какво е действителното поведение на сърцето ти към света? Не моите действия, но моите мисли, предпочитания и симпатии са важни.

 

Скъсването със света значи:

 I. Скъсване със светските удоволствия

 Това беше изборът на Моисей, когато той се отрече от удоволствията на греха (Евр. 11:24-46). Танци, театър, игра на карти не са от Бога, те принадлежат на света. Те не са били въведени от светци и от духовни хора, а от светски хора. Светският дух преобладава в тези удоволствия, така че молитвата и свидетелството са невъзможни при тези обстоятелства. Тези неща чисто и просто не вървят заедно. Хората, които се тълпят за подобни удоволствия, не се интересуват от духовна работа, нито посещават църквата. Затова трябва да дойде времето, когато истинският християнин е готов да изпълни ясната и твърда заповед: “Излезте изсред и отделете се”.

 II. Скъсване със светските връзки

 

“Не се съвпрягайте с неверните” (IIКор. 6:14). Не може да има по- ясни думи, по наложителна заповед. Бог не може да търпи неравното съвпрягане!

 Колко много са признавали, че тайната на тяхното нещастие в брачния живот се крие във факта, че те са показали непослушание към Бога и са се съвпрегнали с неверник. В това отношение Словото Божие е много ясно и настоятелно. “Тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа” (IКор. 7:39). Само в Господа. А да се ожениш за някого, който не е в Господа, това значи да се свържеш със самото разочарование. Може ли Божието благословение да почива върху един дом, когато Словото Му е било нарушено?

 Много млади жени са се сблъсквали с тоя проблем и са били принудени да се откажат от своя годеж; докато други, които са продължили своето упорство са доживели разочарования, за които не могат да се намерят думи. Също така и твърдението, че дадено момиче ще се ожени за своя избраник с цел да го промени, да го обърне към Бога е излизало несъстоятелно в края на краищата. Момичето, което не успее да спечели за Христа годеника си преди женитбата, има много малко надежда да го спечели след венчавката.

 О, християнски работнико, заради себе си недей показва непослушание към Словото Божие и не се съвпрягай неверно! Да пренебрегваш Словото Му е опасно нещо. Да послушаш Словото Божие е винаги безопасно. И въпрос не може да става за резултатите. Ето защо “не се съвпрягай с неверници”.

 Християнинът трябва да скъса и със светските си приятелства. Светските приятелства не допринасят нищо добро за молитвите на християнина, нито пък може чадото Божие да се удоволства в техните цели. Рано или късно приятелството със светски хора притъпява духовното, затова пълното скъсване е спасителна необходимост. Трудно е да си играеш с огъня и да не се опариш.

 

Но ще кажеш: как да се откажа от тях? Чадо Божие, не ще стане нужда ти да се откажеш от тях, защото много скоро те ще се откажат от тебе. В твое присъствие ще се чувстват така неудобно, както ти ще се чувстваш зле, когато си с тях.

 Създай си приятели от Божии чада. И дали те са на цвят жълти, черни или бели, ще намериш, че те са много по-ценни и дружбата с тях е много по-близка и по-обвързваща, отколкото кръвните връзки извън Христа. Те ще те разбират, когато членовете на собственото ти семейство не могат да сторят това. Освен това такива приятелства не могат да се прекъснат. Дори и смъртта не е раздяла. Следователно, направи си приятели от тези, с които можеш да се сдружиш не само тук, но и за цялата вечност.

 

Тайната на живота, отделен от света се крие в експлозивната мощ на новата любов. Никога няма да забравя деня, когато Грейс Армстронг преживя своето обръщение. Това стана по време на едно неделно следобедно събрание в Чикаго. Тя падна на колене и започна да ридае, сякаш сърцето и се сломяваше. Никой не можеше да я утеши. И когато си излезе нейните приятелки и казаха, че това скоро ще мине.

 “Не, момичета”, отговори Грейс, “това няма никога да мине”. Когато някои нейни млади познати и телефонираха и я поканиха на театър, без да се колебае нито за момент, тя им отговори с едно решително “не”. Старите неща бяха отминали само за един единствен момент. Престана вече да обича удоволствията на света. Всичко беше станало ново. Сега Христос беше в сърцето и и тя беше изпълнена от една нова любов. Обичаше молитвеното събрание, обичаше да застане и да пее за своя Спасител на някой уличен ъгъл, обичаше да върши лична работа, обичаше повече от всичко друго дома Господен. Нямаше повече битки, въпроси за отговаряне, проблеми за разрешаване. Когато Христос дойде в Своята славна пълнота, светът излезе. За него повече нямаше място. Грейс сега е със своя Господ, но какво чудно свидетелство тя остави след себе си, преди да замине за небесния Дом!

 

Категория: