Рожден Ден

Здравей скъпи приятелю!

Е, както знаеш, отново наближава рожденият Ми ден. Миналата година хората организираха голямо празненство и изглежда и тази година ще го направят. Нали пазаруват и се подготвят за този Празник от месеци, а и почти всеки ден навсякъде има съобщения и реклами за наближаването му! Те наистина се престарават с това, но е хубаво да знам,че поне в един ден от годината хората се сещат по малко за Мен.

Виждаш ли, минаха много години, откакто хората за първи път започнаха да празнуват Рождения Ми ден. По онова време те изглежда разбираха и оценяваха колко забавно е за малките деца. Но същевременно изглежда много хора пропускат значението на този ден.

Вземи например миналата година. Когато дойде Рожденият Ми ден, те направиха голямо празненство, но, можеш ли да си представиш?... Аз дори не бях поканен! Представи си! Почетният Гост беше напълно забравен! Ами те бяха започнали да подготвят Празника два месеца предварително, а когато големия ден настъпи, Аз бях оставен навън на студа! Е, през последните години това се случваше толкова много пъти, че дори не бях изненадан. Въпреки, че не бях поканен, Аз реших да вляза все пак. Така, че отидох на празника и застанах отстрани.

Всички пиеха, смееха се и си прекарваха добре, когато изведнъж  се появи онзи дебеланко, облечен в червено, носеше изкуствена бяла брада и викаше: „Ха,ха,ха!” Изглежда беше препил, но успя да се придвижи, залитайки, докато всички го поздравяваха. Когато се стовари в едно голямо кресло всички малки деца изтичаха при него, викайки: ”Дядо коледа, дядо коледа!” Човек би си помислил направо, че той е почетният гост и че целият празник е в негова чест!

Тогава той започна да им разказва най-нелепата история, която някога си чувал!... Че живеел на Северния полюс в компанията на джуджета, и че всяка година на Рождения Ми ден пътувал в шейна, теглена от летящи елени и разнасял подаръци на децата по целия свят! Нямаше една вярна дума в това, което разправяше! Представи си, да разказва на тези малки, бедни, впечатлителни дечица такива врели-некипели!

Накрая просто трябваше да Си тръгна, излязох през вратата и никак не Се изненадах, че никой дори не забеляза, че Съм Си тръгнал. След това, докато Вървях по улицата, се почувствах толкова Самотен и Отчаян, като улично куче! Не помня кога за последен път Съм Се Чувствал толкова зле! Може би си мислиш, че Аз никога не плача…

Онези малки фигурки, които представляваха сцената в обора, които беше поставил в ъгъла на дневната много Ме трогнаха! Много мило, че хората си припомнят Рождения Ми ден по този начин. Но знаеш ли, че в днешно време в някои страни властите вече дори не разрешават тази сцена от фигурки да бъде поставяна в парковете, по улиците и други обществени места! Да не говорим за училищата им! И нямам в предвид комунистическите страни, говоря за добрата стара Америка, представяш ли си! Какво по невинно от една Рождествена сцена, която напомня на хората за Моето раждане? И въпреки това те го забраняват! Всъщност дори прокараха закон срещу това и го обявиха за незаконно! Накъде върви този свят?

Друго нещо, което Ме изумява е това, че на Рождения Ми ден повечето хора вместо да подаряват подаръци на Мен, си подаряват един на друг! И не би ли ти се сторило странно, когато дойде рождения ти ден, всичките ти приятели да решат да го отпразнуват, като си подаряват подаръци един на друг и никога не дават нищо на теб?

Някой веднъж Ми каза: ”Ами, това е, защото Теб Те няма наоколо, както останалите  хора, така че как можем да Ти дадем подарък?” Знаеш, какъв е отговорът Ми  на този въпрос: давайте дарове от храна и облекло на бедните,на тези, които имат нужда. Идете да посетите самотните! Казах му: ”Слушай, всеки дар, който си дал на нуждаещите се, все едно на Мен си го дал” Виж Матей 25:34-40.

Тъжно е, но трябва да кажа, че нещата се влошават с всяка година. Това Ми напомня, какво се случи на скоро с един Мой приятел, един мил стар човечец. Той е от по-бедната част на града и от години се опитваше безуспешно да се присъедини към църквата. Но църквата беше с ограничен достъп, само за правилния тип хора, и те не смятаха, че той е достатъчно добър, за да стане член. Един ден го намерих да седи на стълбите пред църквата, хванал глава с ръцете си и го попитах, какво се е случило, и той Ми разказа.

Прегърнах го и му казах, че знам как се чувства. Аз се опитвах да вляза в тази църква от 20 години и дори Мен не Ме пускаха!

Е, дори и Моето търпение си има граници. Така, че ще ти кажа една тайна.

Това е нещо, което възнамерявах да направя от доста време, и като гледам как са тръгнали нещата, мисля да организирам Мое собствено празненство!

Какво ще кажеш? То ще бъде най-грандиозния, фантастичен празник, който можеш да си представиш! Може да не е тази година. Но въпреки това ще изпратя покани, защото Знам, че ще искаш да дойдеш. Ще има място за милиарди, за всеки, който иска да присъства! Някои много известни личности и звезди от древността ще присъстват и Аз ще ти запазя почетно място точно до тях. Матей 8:11.

Така, че слагай шапката, защото когато всичко е готово, Аз ще се появя изненадващо и много хора тогава ще останат навън на студа, защото не са откликнали на Моята покана. Уведоми Ме незабавно дали би искал да дойдеш, за да ти запазя място и да изпиша името ти с големи златни букви в Моята велика Книга за гости!

С обич, ИСУС.

 

Категория: