Божието “глупаво” и човешката мъдрост

“Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците” /1Кор. 1:25/

Целият пасаж от 1 Коринтяни 1:18-31 рисува една интересна картина как една на друга се противопоставят два вида мъдрост - Божията и човешката.

Светът си има своята мъдрост и вероятно всички ние сме се възхищавали на изказванията на някой авторитет в определена област и дори сме го цитирали, подкрепяйки своето мнение.  Например Бърнард Шоу казва: “Опитите не се броят, важен е само резултата”. Но как Бог оценява човешката мъдрост т.е. светската мъдрост? Божието Слово задава недвусмислен въпрос, който съдържа в себе си и отговора, а именно: не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост /1Кор.1:21/ ?

Еклесиаст 7:29 ни казва: “…Че Бог направи човека праведен, но човеците изнамериха много измислици.” И веднага в 1Кор 1:21 Словото ни съобщава, че светът с мъдростта си не позна Бога, затова, чрез “глупостта” на това което се проповядва, Бог благоволи да спаси вярващите. Защо “глупост”? Този пасаж 1Кор.1:18-31 разглежда две групи хора: юдеи и гърци /езичници/. Юдеите бяха народът, на който бяха поверени Божествените писания. Те им обещаваха цар, който да ги спаси. Вероятно в представите на юдеите този цар трябваше да дойде със сила, да изгони омразните римляни и да възстанови царството на Израел, като го постави начело на света. Но ето и Божията “глупост”: този Цар се ражда в обор, сред животните. Без да могат да възразят на каквото и да било на Неговата мъдрост, юдеите я отхвърляха, като казваха: ”Как Този знае книга, като не се е учил?” /Йоан 7:15/. Многократно те търсеха знамения от Него, че е пратения от Бога Месия. Исус обаче им отговори: “…Нечестиво и прелюбодейно поколение, иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.” /Матей 12:39-40/. Те въобще не можеха да приемат мисълта за Цар, който виси на кръст. И така Христос стана за тях съблазън.

Гърците пък, търсеха мъдрост. Деяния 17:21 ни казва: “… А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. По онова време в Гърция, философски школи да искаш… Всеки излизаше с някаква теория за сътворение, за доброто и злото, за битката между тях, за това кое е морално, може ли човек да стане по-добър и т.н. И тук изведнъж идва Един, Който казва, че човекът е паднало създание и не може да направи нищо за да се спаси, но ако желае това, трябва да приеме наготово спасението си – като дар. Човек да не може и да не трябва да направи нищо за да се спаси? За тях, разпнатия Христос беше пълна глупост.

Но и между юдеите и между гърците имаше хора, които повярваха в Христос и биваха спасени. Не, че всички разбираха спасението. Така например точно преди възнесението на Христос, Неговите ученици Го запитаха: “…Господи, сега ли ще възвърнеш царството на Израел?” Деян 1:6. И получиха отговора Му: “А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” /Деян. 1:7-8/

Между гърците също имаше хора, които търсеха истината. В Йоан 12:21 те помолиха Филип с думите: ”Господине, искаме да видим Исуса”. И така гръцкият от онова време стана оригиналният език на Новия Завет. Така че, за повярвалите юдеи и гърци, Христос стана Божия сила и Божия премъдрост. Чрез Него Бог унищожава мъдростта на мъдрите и отхвърля разума на разумните /1Кор.1:19/.

И така онова, което светът презря, Бог използва да спаси вярващите, за да не се похвали никое създание пред Бога. И всеки вярващ е на ясно, че нас не ни ползва нито човешка мъдрост, нито човешка правда, но “… Христос стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; тъй че както е писано: “който се хвали, с Господа нека се хвали. 1Кор.1:30-31

Амин!